Постинг
05.11.2010 18:24 -
Спри болката в мен...
Тик-так...тик-так...времето минава...Скоро стават две години...Две години след онази вечер,в която с цялата чистота на душата си ти признах,че те обичам.Две години от началото на нашата приказка...Помниш ли?
Спомняш ли си дните и нощите ни...Час по час,ден след ден...Помниш ли колко пъти си ми разбивал сърцето?Помниш ли колко сълзи съм изплакала заради теб...Помниш ли грешките си,изневерите,които така яростно отричаш...нищо не си спомняш,нали...
Минало...защо да го помним...нали сега е различно...нали вече сме семейство...И ти,моят прекрасен,красив и усмихнат мъж...ти вече си само мой...Сега виждам в очите ти онази истинска любов,за която толкова се борех...Сега заспивам щастлива,защото две топли ръце са ме прегърнали,и две очи гледат само в мен...Сега,когато погледна милото личице на нашето малко момиченце,светът става съвършен...
Защо ти пиша ли...Защото вчера миналото ти се върна...и мен ме заболя,защото осъзнах нещо...дълбоко,ама много дълбоко в мен,аз не съм ти простила,любов...Това,което преди повече от година ти и тя ми причинихте...не съм забравила...а исках...
Гледам я от вчера...тя не смее да ми проговори...разминаваме се по коридорите,и се гледаме...и се питам...аз толкова ли бях глупава,толкова ли бях грозна,толкова ли поне малко не държеше на мен,че ми срина и достойнството,и самочувствието...толкова ли беше безразличен към жената,която днес обичаш...
Не смея да ти споделя как се чувствам...и реших да замълча...за да не наказвам теб,наказвам себе си...От два дни плача когато не можеш да ме видиш...Спрях да ям...реших да отслабвам,да стана по-различна,по-хубава...за да не ми се налага да преживея подобно унижение втори път...И ако се чудиш защо снощи цяла вечер търчах до банята да повръщам,ето ти отговора...Няма да ме разбереш...За теб си останах наивна хлапачка,която ревнува безпочвено,и на която не е необходимо да й се обяснява нищо,защото тя нищо не разбира...
Но аз разбирам...Разбирам че те обичам,и нито за миг не бих допуснала да те нараня...Разбирам че ще е по лесно да продължа и да забравя,да не питам,да не плача...Но не мога!!!
Спри тази гадна болка,моля те...Поне веднъж опитай да ме разбереш...излекувай душата ми,за да бъда най-накрая напълно щастлива...Обичам те!
Спомняш ли си дните и нощите ни...Час по час,ден след ден...Помниш ли колко пъти си ми разбивал сърцето?Помниш ли колко сълзи съм изплакала заради теб...Помниш ли грешките си,изневерите,които така яростно отричаш...нищо не си спомняш,нали...
Минало...защо да го помним...нали сега е различно...нали вече сме семейство...И ти,моят прекрасен,красив и усмихнат мъж...ти вече си само мой...Сега виждам в очите ти онази истинска любов,за която толкова се борех...Сега заспивам щастлива,защото две топли ръце са ме прегърнали,и две очи гледат само в мен...Сега,когато погледна милото личице на нашето малко момиченце,светът става съвършен...
Защо ти пиша ли...Защото вчера миналото ти се върна...и мен ме заболя,защото осъзнах нещо...дълбоко,ама много дълбоко в мен,аз не съм ти простила,любов...Това,което преди повече от година ти и тя ми причинихте...не съм забравила...а исках...
Гледам я от вчера...тя не смее да ми проговори...разминаваме се по коридорите,и се гледаме...и се питам...аз толкова ли бях глупава,толкова ли бях грозна,толкова ли поне малко не държеше на мен,че ми срина и достойнството,и самочувствието...толкова ли беше безразличен към жената,която днес обичаш...
Не смея да ти споделя как се чувствам...и реших да замълча...за да не наказвам теб,наказвам себе си...От два дни плача когато не можеш да ме видиш...Спрях да ям...реших да отслабвам,да стана по-различна,по-хубава...за да не ми се налага да преживея подобно унижение втори път...И ако се чудиш защо снощи цяла вечер търчах до банята да повръщам,ето ти отговора...Няма да ме разбереш...За теб си останах наивна хлапачка,която ревнува безпочвено,и на която не е необходимо да й се обяснява нищо,защото тя нищо не разбира...
Но аз разбирам...Разбирам че те обичам,и нито за миг не бих допуснала да те нараня...Разбирам че ще е по лесно да продължа и да забравя,да не питам,да не плача...Но не мога!!!
Спри тази гадна болка,моля те...Поне веднъж опитай да ме разбереш...излекувай душата ми,за да бъда най-накрая напълно щастлива...Обичам те!
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 197
