Здравей!Аз съм...настоящата ти приятелка,бъдещата ти съпруга...Тази,до която вечер заспиваш...Тази,която не може да започне деня си без да те е целунала...Тази,която те обича повече от всичко на този свят...Аз съм...нека да ти поговоря...Бързо и без да търпя възражения...Ти нали така ме учиш...Само дето едва ли знаеш колко ме боли от уроците ти...
    Изслушай ме...Имам много за споделяне...Всичко ще ти кажа...Дано ме разбереш...
    16 години разлика...Това ли ти дава право да ме смяташ за дете...да се държиш с мен все едно нищо не разбирам...Знаеш ли колко отдавна порастнах...Научих се да познавам хората...С теб само се провалих...Теб не те познавам...но и ти не познаваш мен...
    Имам нужда от отговори...От разговор...Честен...Без излишни манипулации...Винаги съм знаела кога ме лъжеш...Ти така и не разбра,че сърцето на една влюбена жена усеща всичко...Цяло шкафче с лъжи и премълчани истини си имам в главата...Дотежа ми вече...
    Три пъти са ми предлагали брак.И трите пъти отказах.Не бях сигурна в чувствата си.Сега съм сигурна.Забравих миналото си...Но твоето минало още звъни по телефона...И преди да си ми сложил пръстен на ръката,искам,моля те да ми обясниш...
    Румяна...Колко лъжи ми наприказва за нея още в началото,че и до ден днешен...Как се преглъща една дългогодишна връзка,завършила така...Къде е отишло достойнството на моят мъж,на човека,на който винаги съм се възхищавала...Необходимо ли бе да криеш...Още ми става болезнено смешно когато се сетя че тя ти се обади първа за рожденния ден...Така е,нали...По интонацията ти се усещаше...Винаги когато говориш с нея,аз знам че е тя...Гласът ти се променя...Ти сигурно изобщо не си забелязал...Но моята любов си знае това,тя вижда неща които ти не можеш..."Значи ми се сърдиш,чедо.Аз ще ти се обадя"...И аз съм чедо...По какъв начин сме подредени в пъзела...искаш ли да ми кажеш...Надали...
    И какво толкова имаш в компютъра си...Стари снимки...От старото време,когато мен ме нямаше...Когато живееше сам,и споделяше леглото си с кой знае колко знайни и незнайни жени...Аз исках да знам...Защото 6 месеца незнаех коя съм,какво място имам до теб...Колко пъти изчезва...При коя беше...Защо не разбра че това не се забравя...Защо не събра мъжката си доблест и не поговорихме...Не ми трябвало да питам ли...Трябва ми...Но ти винаги мълчиш...
    Пази миналото за себе си...На мен ми дай бъдеще...!
    И ме накарай да забравя...
    Нощите,в които те нямаше,и телефона ти беше изключен...Месеците,в които не знаех с теб ли съм,не съм ли...И Румяна,и Недка,и всичко,което скри,всичко,за което излъга,и август,и септември...Щом ме обичаш,бъди честен с мен!Винаги съм ти се доверявала,нищо не премълчах...
    Обичам те истински!Голямата любов не е приятелка на ревността.Тя не пресмята какво е дала и какво иска в замяна...Тя очаква единствено честност...И аз очаквам това...
                                                                      Обичам те...!
   
    П.С. Може би ще подминеш и това с мълчание.Но исках да ти кажа...Не съм ревнива,а наранена...А не исках да става така...Искам този пръстен на ръката си,искам да те обичам все така,и да сме щастливо семейство...Толкова хубави неща преживяхме заедно,толкова прекрасни спомени ме топлят дори когато най ме боли.Не съм те предавала никога,и никога няма да го направя.Нека продължим на чисто...Остани...        

pro4ela sam vsi4ko koeto si napisala i povqrvai i moeto sarce se kasa s tvoeto................o momi4e,kakva e tazi lubov v teb,kakva e tazi i v men.......nemojem li da im kajem-mainata vi i da prodaljim,vmesto da se pobarkvame v tazi luda lubov.

Това с майната не се получава,нали...:)Никога не ми е минавало през ум да се разделям с него...нито мога,нито пък искам...Приела съм го такъв,какъвто е,и такъв го обичам.

изпитваш... евала, за което.