Здравей,мамо...Странно ми е да ти пиша...Преди можехме да си говорим...Сега обръщаш глава и заминаваш...А аз искам да ти кажа толкова неща...дали някога ще ме чуеш...
   Ето ме,мамо,порастнах!Скоро ще стана на 25! Хубава съм,умна съм,вече съм майка на прекрасно момченце,което си взех и си тръгнах от теб...и няма да се върна...защото ти си избра живота...а аз избрах да съм далеч...Далеч от теб,и от мъжа,заради който ти ни изостави...С кой смени дъщеря си и внучето си,заради кой ни изгони...и наистина ли изобщо не ти липсваме...
   Помня времето когато бях малка...Помня годините в които пораствах.Винаги съм била твоето момиче.Казваше,че за нищо на света не ме заменяш,че съм най-добрата ти приятелка...Обичах те безумно,гордеех се с теб,и бяхме винаги заедно.Когато на 15 запалих първата си цигара,при теб дотърчах да се "похваля".Когато първия мъж,с който спах,ми разби сърцето,пак ти ми бърса сълзите...Когато ми се излизаше,с теб ходих на дискотека...На теб разказвах кой ме е свалял,с кой съм излизала...Пиехме кафе и си говорехме по женски...Заедно си боядисвахме косите и си купувахме гримове,заедно ходихме на вечери по ресторантите,и откъдето минехме,всички ни забелязваха...защото ти беше моята красива майка,а аз твоето момиче...
   Не усещах,че нямам баща...Пазех те от този,който живееше с нас,и беше баща само по документи.Вечер те оставях да спиш,а когато той се прибереше пиян,не спях аз...Колко сутрини осъмвах с него,и отивах недоспала на училище...Колко подигравки изтърпях от съучениците си...не ме интересуваше...Пазех те...а не виждах че вината е твоя...Не виждах колко слаба си всъщност,как нямаш сили да се противопоставиш...бях дете...изнесох всичко на гърба си...защото те обичах...повече от себе си,от собственото си детство и пропилените си години...
   На 18 разбрах,че този,от който те пазих,даже не ми е истински баща...Акта ми за раждане,картона ми от яслата...Ти даже не ми каза,сама разбрах...А то този,истинския ми,бил даже по-лош...Отказал се от мен,защото съм момиче...момче бил искал( ех...Андрей(няма да ти кажа тате пък)...ако знаеш само,че съм по-силна от всички момчета,които познаваш...)...Както и да е,и това преглътнах...не упрекнах никой...за какво ми е баща,нали си имам теб...
   Само че преди три години ти ме смени...за мъж...За голямата ти любов...Давууд Мохаммад Салимми...И приказката свърши...Говорих,молих ти се,карахме се,плаках...не...Дейвид...Абе,мамо,той даже не се казва така...Три години виждах гадната му физиономия сутрин...Ти отиваше на работа,изкарваше добри пари,а той лежеше вкъщи,в нашия дом...и аз трябваше да се усмихвам и да му правя кафе...Той не работеше,гледаше арабска телевизия,все едно сме в джамия...Когато приятеля ми реши да ви се противопостави,и него изкарахте лош...Ти ограничи света си единствено около него.Забрави ни,изостави ни,и ни принуди да си тръгнем...
   Е,мамо,тръгнах си...С детето ми,и с мъжа,който скоро ще бъде мой съпруг...Далеч съм,и почти не си спомням за теб...Ти как си...Още ли работиш като идиот,и после се прибираш и слугуваш на голямата любов...Още ли вечер не спиш,защото телевизията дъни до дупка,и разни с калашници крещят на арабски...Аз съм добре,мамо.Детето расте,аз го гледам.Любимият ми мъж работи по цял ден,и вечер като се прибере,ме целува и ми прави вечеря...
   Аз съм добре,мамо...Боли ме когато понякога слизам при теб и засичам погледа ти...Но няма да ти призная...Ще се правя че не помня колко се обичахме и колко евтино замени цяло едно семейство,което те обичаше...
   Бъди щастлива,мамо...Аз съм...А ти?      

Толкова си силна, а в същото време с крехка и нежна душа....

не искам да коментирам, просто ще замълча за момент...

съжалявам, че си преживяла подобно нещо...

О! Толкова е тъжно. Но нали знаеш, това, което не ни убива, ни прави по-силни! Дано оттук нататък животът ти донесе много радост и щастие! Повярвай ми, на света нищо не е само черно, нито само бяло. И след дългата нощ винаги идва нов ден! Колкото до майка ти, знам, че въпреки всичко тя те обича и винаги ще те обича. И кой знае, може би някой ден отново ще си станете най-добри приятелки! От сърце ти желая това да се сбъдне.

Вчрно е, че си и умна, и хубава. И мъдра. RESPECT!

Все едно разказваше почти моя живот. Само че аз съм майката, дъщеря ми е на 24г.И снощи преди да си легне ми каза: "Мамо, благодаря ти, че имам такава майка! Аз наистина съм щастливка!" Мисля, че това ще ми е достатъчно за цял живот. Но искам да ти дам съвет- остави майка си да изживее този момент и да прецини сама.Всеки човек има право на един живот, нека да не съжалява после, че нещо, което е искала е пропуснала. Прощавайте си за всичко!

Как да се разбира това? Правила си секс с човека, който си мислила за твой баща?!?!
Докато майка ти я няма в къщи...?

че децата на разведени родители, когато създадат семейства също доста по-лесно се развеждат. Опитай се ти да не си в тази статистика и детето ти да не среща всички трудности, които ти си преживяла. Успех!

Явно щастието не ти е пълно, още не си преживяла предателството.

Някога...може би...и аз се надявам много,много дълбоко в себе си...

Благодаря ти!

Оставих я...и се опитвам да забравя...само че не мога да простя колкото и да я обичам...

Лелеее,къде се разбира това...Нищо подобно.Под това че съм осъмвала с него,не трябва да се разбира че сме правили секс!!!Той се напиваше,и аз му слушах провлачените приказки...това е!

Аз мисля,че имаме избор...Или да станем като родителите си,да попием само лошото,и впоследствие и ние да не можем да създадем нормално семейство,или на инат-да станем различни,и да живеем избягвайки модела в собствените си семейства.Аз си избрах второто,на инат оцелях и се запазих...и вярвам че ще имам прекрасно семейство:)Аз вече си го имам:)

Това не се преживява...Но съм го заключила в себе си,и не го оставям да ми влияе...Опитвам се да съм щастлива...и съм:)

много тъжно :( и все пак, браво, че можеш да го кажеш

няма да бъдеш напълно щастлива.

Може би си права...но не е лесно...и поне за момента не се опитвам...Още време трябва да мине...

Егоизмът и чувството ти за собственост към майка ти са възмутителни. Тя е направила толкова много за теб. Знаеш ли колко малко майки са способни да бъдат приятелки с дъщерите си. Ти вече си пораснала достатъчно, за да си вземеш живота в свои ръце. Майката ти има право на избор, на личен живот, на мъж до себе си. Колкото и да я обичаш, не можеш да й дадеш нито мъжкото внимание, нито секс и т.н. Нали не мислиш, че майката ти е стара вече за тези неща. Със сигурност те обича и страда от ситуацията.

Очаквах и подобно мнение,но ще си запазя коментара.Аз ако бях егоистка щях да си живея много по-леко,но не съм:)Всеки има право на избор,аз живота съм си го взела в ръце...Любов,мъж и секс-да,добре,право на всяка жена...Не и за сметка на всичко останало!

Gospojice, vseki ima pravo da podredi jivota si, kakto mu haresva. Vie niamate pravo da i kajete /na maika si/ kak da jivee. Moje bi ne vi haresva neinia izbor,no tova e neinoto re6enie.

Разбирам Ви и уважавам мнението Ви...Аз затова си тръгнах,да я оставя с нейния избор...Просто ми остана много горчив спомен,ако имате деца (аз имам и брат),едва ли ще защитите някой,който ги нарича копелета,нали...Какъв избор е това,аз не знам...но си е неин,тя ме остави...аз нея също...

А на теб, скъпа, докога ли ще ти приготвят вечеря??? Ти си един съвършен егоист. Нямам какво друго да кажа.

Мило момиче, търсиш тук съчувствие и разбиране, лъжеш себе си и нас, че не ти пука, че си забравила, а пък думите ти говорят точно обратното. Всичко в теб крещи от възмущение. Как така? Майка ти си е позволила да си има свое щастие и това никак не ти е по волята. Тя е посветила целия си досегашен живот на теб (сама го казваш), отгледала те е, сама си станала майка и сега е решила да вземе от живота и своето късче, собственото, личното, не посветеното на теб. Но не! Завършената егоистка, която е възпитала бучи, трещи, излага майка си на публичен съд, дълбоко убедена в правотата си. Арабин бил. Ама моля ви се, как тъй ще се влюбваш в арабин! В никакъв случай! Ау, каква неразумна майка! Вместо да седне в някой ъгъл и да лее сълзи, че чедото и я е изоставило, тя си позволява да има любим човек и да бъде щастлива. Възмутително! Нечувано!
Чуй, мило момиче: МАЙКИТЕ НЕ ГИ СЪДЯТ! Особено такива, като твоята, които са отдали цялото си същество, за да станеш ти пълноценен човек, не са жалили нищо от себе си. Не онези, които раждат, хвърлят и бягат, не тях. А такива, като твоята. Това е жената, която ти е дала живот, отгледала те е с всеотдайна грижа, била е твой приятел, довереник, закрилник. И ти си длъжна да уважаваш нейното право на женско щастие, както и да изглежда то в твоите очи. Тя е достатъчно зрял човек и може сама да прецени подхожда ли и този човек. На любовното чувство не може да се заповядва. Аз съм на годините на майка ти, жена, с три големи деца и ти казвам, че когато съм влюбена, това, че любимият лежи на дивана и гледа телевизия, изглежда дори мило. Тогава човек вижда света с други очи. След дългогодишен брак и взаимно омръзване, същата тази сцена придобива съвсем друг отенък, но докато летиш на крилете на любовта, нещата са други. моят съвет е: вземи собствения си живот в ръцете си и се занимавай с него. Не чакай майка ти да "се осъзнае", защото няма от какво. Нищичко престъпно не е сторила. Не чакай разкаяния, извинения и драматични сцени, не разчитай да разруши любовта си, защото ти си решила, че по-добре от нея знаеш кое я прави щастлива. Грозно, извънредно грозно е това, което правиш. Не разчитам да те убедя. Хора като теб винаги имат хиляди аргументи, все от типа: говориш, защото не е в твоята къща, не знаеш подробности, колко е ужасно и пр. Не се и съмнявам, че и с теб е така, личи от отговорите ти на предходните мнения. Но ще бъда истински щастлива, ако помислиш върху проблема си, освобождавайки сърцето си от отвратителния си егизъм и чувство за контрол и собственост, ако ПОНЕ ПРЕД СЕБЕ СИ ги признаеш и това промени отношението ти към мама. И на теб, и на нея желая истинско женско щастие, любим човек и топъл дом.

Де да бях...и аз ще си замълча...

Не търсех съчувствие и разбиране...аз съм такава от малка...пиша,когато не мога да говоря...Сама на себе си пиша.Преди си водих дневници,сега пиша тук.Да,имам аргументи,но няма смисъл...Някои хора ме разбраха,други решиха че съм егоист...А аз само си излях душата...

Красавице, виж, нито съм много по-голяма от теб нито много по-умна, за да си позволявам да те критикувам или каквото и да било. Имаш драма - ок. Намери начин да си го продухаш от съзнанието, излекуваш ли душата си ще успееш дори да се съгласиш с по-горните постинги и да разбереш позицията на майка си. Просто намери начин и лек! Това мога да те посъветвам!

Решението да загърби семейството си заради някакъв арабин /вероятно с доста пари/ е прото проява на безотговорност! Момичето изобщо не е егоист - майката е егоист! Всяко дете разчита на родителите си и когато те сътворят подобна глупост, то се отдалечава от тях.
Това, че тя й е дала живот...и какво от това и цигънките дават живот, но оставят дечицата в домове или ги захвърлят - КАКВА БЛАГОДАРНОСТ ТЪРСИТЕ? Никога няма да бъда благодарна или да подкрепям подобно нещо, дори животните са по-грижовни!
Не е честно да оставиш децата си, заради някакъв господинчо! Никога не бих простила на майка си, ако тя си гледа живота, а аз имам нужда от нея!
Винаги за мен семейството е на първо място.

"...решила да вземе от живота и своето късче, собственото, личното, не посветеното на теб." Що за изказване? Лично съм изпитала моментите, когато моята майка се е лишавала от "личното" заради мен - ОБИЧАМ Я И ТЯ МЕ НАУЧИ КАК ДА БЪДА ИСТИНСКА МАЙКА!
Такива егоистични същества, като тази, трябва да бъдат порицавани!

Ти си имаш семейство. Грижи се за тях. Поздрави и успех!

http://www.youtube.com/watch?v=-_d12XXV9mA

bravo momi4eto mi badi vse taka silna i otstoqvai sebe si iskam da si mnogo 6tastliva zaslugava6 go

Наложило ти се е да бъдеш силната и закрилящата (т.е. майката) във вашата връзка. Това е ощетяващо. Когато закриляната и слаба жена е пожелала самостяелност (както дъщеря би искала самостоятелност и свой живот), ти все още си се чувствала отговорна и си искала да бъдеш закрилника. Е, добре е, че си я оставила на нейниа избор. Ролята на силната предполага да я разбереш и простиш. Но преди всичко трябва да преосмислиш своето трудно детство, за да можеш да станеш добър родител и да осигуриш по-волно детство на децата си.
Дневниците и писанията те спасяват. Поздравления за този постинг. Струва ми се, че си мъдра и всеки един коментар ще ти е от полза.

Благодаря за песента,прекрасна е...много благодаря!

"момичето ми"...Приятелят ми така се обръща към мен...Много мило ми стана,благодаря от сърце!

От всичко на света най-много искам да бъда добра майка на момченцето си,което е изключително мило,сладко и послушно детенце...Към това се стремя,и дано след време той се гордее с мен:)

uspeh v jivota . Tvoeto dete dano ima otgovorni roditeli do sebesi . sega pove4e za nego misli .viarno , 4e ne mojem da promeniame vazrastnite v semeistvoto si . dano malkite da vazpitame po - dobre

Защо я критикувате? Просто е написала това, което чувства! Не търси разбиране, не търси съчувствие...
Просто трябва да си го преживял, за да го разбереш..
Аз съм...Затова, дете, дръж се...гледай си семейството, радвай се на детето и мъжа си.... Ще спреш да си задаваш въпроси, свързани с нея, но ще ти трябва време, .... много време....
Късмет!

Basst, познаваме ли се? Иначе благодаря за мнението и затова че си разбрала,че само споделих.Никога не съм търсила съчувствие,не обичам да ме съжаляват,защото съм Човек...останах такава въпреки всичко,и дори и понякога да падам духом,винаги изправям глава и продължавам напред...защото има за какво и за кого да се живее:)

Basst, познаваме ли се?

Не, едва ли.....
Просто те усетих..:)
Продължавай напред... щом имаш за кого и за какво да живееш... На всеки си му стои......
Бъди жива и здрава...Ще си необходима на хората, които те обичат и ценят... А болката по мама... трудно е, но ще отмине...