Днес те видях само за минутка...спеше...Не исках да те будя...Толкова си прекрасен като спиш...толкова те обичам...толкова боли все още...
  Не искам да знаеш,не трябва,няма смисъл.Точка,край,приключена тема.Мислиш,че простих,че забравих...А сърцето ми все още се разкъсва от тази гадна болка.Та ти ме предаде! А аз дори не мога да се разсърдя,да тръшна вратата,да изключа телефона...не мога! Сега нещата си продължават постарому, за теб е минало...А за мен е нож...който ме прорязва,и дълбае рани там,където най-трудно се лекуват-вътре,много навътре в мен,в душата ми...
   Днес една от твоите мили съседки ме попита-"Защо искаш да се караш с онази жена,не само тя е виновна.Твоя приятел какво прави там?" Нищо не отговорих,усмихнах се и тръгнах към дома ти.Нали знаеш че не обичам съседите ти...и знам колко от тях ни завиждат...Никога не съм ги слушала,не съм им вярвала... Но този път,за първи път- съседката беше права.И мен ме хвана яд.Всички ме гледат все едно съм последната глупачка,онази,която само се усмихва и си мълчи,и идва при теб...и те обича повече от живота си...
   Ти ми изневери!Не ме интересува спал ли си с нея,за компютъра ли си и помагал,или с пръст не си я докоснал...не ме интересува...Изневяра е,любов моя! И ти знаеш как ме съсипа тази история...Но си замълчахме и двамата.Може би в себе си чувстваш и моята болка,може би имам сили да вярвам че няма да се повтори...но ми се иска да ти кажа,че не съм забравила...А мълча,само погледа ми сигурно понякога ме издава...
   А аз дори не мога да дишам без теб.Мислих,премислях,плаках,пих,и всеки път когато някоя безумна идея за раздяла преминаваше през съзнанието ми,голямата ми любов я изхвърляше веднага.Аз няма да си тръгна никога.Ще продължа живота си с теб,ще обърна света за да сме щастливи...и никога повече няма да повдигна тази тема...но горчи...и трябва да се справям сама...
   И все пак...Толкова си прекрасен като спиш...Чакам с нетърпение момента,в който ще си спим двамата,аз ще съм сложила глава на гърдите ти,а ти ще си играеш с косата ми...и на мен ще ми е топло,и ще съм щастлива...Още малко...
   Оставам,искам те,обичам те! Не ме разплаквай повече,не разрушавай любовта ни с такива глупави постъпки...Остани и ти!
   "Още преди да те срещна в живота си,теб аз обичах" И сега те обичам.И винаги ще е така...
  

Тъжно и хубаво,но този нож ще те прорязва винаги.Незнам дали ще простиш някога съм сърцето си.Ти прощаваш с думите си сега.
Сложно е малко.
Желая ти късмет:)Ще ти бъде нужен:)

Сложно е много,даже повече от необходимото:) Но направих своя избор,и се нядявам да е за добро:)

значи си по-силна от болката. Преглътни, прости, защото Неведоми са пътищата Господни. Никога не знаеш, в каква ситуация можеш да изпаднеш. Велико е да можеш да простиш, но...трябва да си поговорите. Проблема не трябва да стои между Вас, трябва да се отработи и да се отхвърли. Дано съм ти била полезна.:)

Любовта ми се оказа по-силна от болката...звучи наивно,но сърцето ми си е избрало Него...Поговорихме,мисля че се разбрахме...Дано:)